0.00
Общо
Варна 30 Октомври 2025 | #GrainAcademy2025
bg
Събитието се проведе на 30 октомври 2025 г. във Варна и за пореден път се превърна в основна среща за участниците в зърнената и маслодайна търговия от Балканите и Черноморския регион. Повече от 300 участници от 19 държави – производители, търговци, преработватели и експерти от сектора – се събраха, за да обменят идеи и да обсъдят предизвикателствата пред глобалното земеделие.
При откриването на конференцията Петър Димитров, основател на Агрикор и Зърнена Академия, направи равносметка на изминалите девет години – „една малка идея, семе, посято с надеждата да израсне в общност, която споделя знания и си подава ръка“. Цитирайки думите на Уинстън Чърчил по време на войната – „Можем да воюваме само ако имаме хляб“, той подчерта, че зърното е много повече от стока – то е основата на стабилността и напредъка.
„Нека продължим да отглеждаме идеи, да култивираме доверие и да градим бъдещето на тази индустрия заедно,“
каза Петър Димитров, поставяйки тон за ден, изпълнен с прозрения и сътрудничество.
В откриващия панел на Зърнена Академия 2025 във Варна експертите обсъдиха как изобилието и волатилността днес вървят ръка за ръка на глобалните зърнени пазари. Изабел Трантър (Aura Commodities) отбеляза, че „се намираме на добре снабден пазар на пшеница, но Южна Америка остава решаващият фактор“, предупреждавайки, че климатичното явление Ла Ниня може бързо да промени баланса при царевицата и соята. Кристина Серебрякова (ASAP Agri) сравни днешната търговия със зърно с „колизеум“, в който „изобилието не носи спокойствие — то поражда конкуренция“, тъй като страните от Черноморския регион се съревновават не само помежду си, но и с други износители за достъп до ключови пазари като Близкия изток и Северна Африка (MENA). Малак Ал Акиели (Golden Wheat) добави геополитическа перспектива, заявявайки, че „MENA вече не е ценови получател, а ценови определител“ и предвиждайки, че „регионът ще диктува фючърсите, а не Чикаго“, докато изгражда инфраструктура, стратегически резерви и капиталови инвестиции в търговията. Хосе Оливейро (LIPSA) закри панела, като подчерта, че търсенето на растителни масла в Европа все по-често се движи от нуждите на биогоривата, а не на хранителната индустрия, и че правилата за устойчивост и ограничените земеделски площи ще продължат да поддържат цените стабилни, въпреки добрите реколти.
Вторият панел разгледа как страните от Балканите се адаптират към променящите се пазари за зърно и маслодайни култури чрез диверсификация, устойчивост и регионално сътрудничество. Зорница Йовчева (Cargill) откри дискусията с обзор на пазарите на маслодайни култури, отбелязвайки, че „преработвателите в региона са под натиск от свиващи се маржове, но именно гъвкавостта и логистиката ще определят кой ще успее през следващия сезон“. Фелиция Йон (Comcereal Vrancea) представи възхода на Румъния като устойчив износител, подчертавайки, че „от семето до рафта целта ни е проследимо, сертифицирано и конкурентоспособно земеделие“, а пристанище Констанца се утвърждава като гръбнака на черноморския износ. Ирен Акюз (Rotel) подчерта, че „Турция остава най-големият вносител в Черноморския басейн“, като обясни как понижените мита и стабилното търсене от маслодобивната индустрия запазват страната като ключов център за потоците на слънчоглед и соя.
Анастасиос Танос (Loulis Food Ingredients) разгледа двойната роля на Гърция като вносител и преработвател, отбелязвайки, че „протеинът не е светият граал — важни са балансът, еластичността и постоянството“, и представи регенеративното земеделие и качественото снабдяване като следващия етап в развитието на сектора.
В заключение Александър Мачкич (Delta Agrar) говори за адаптивността в условията на климатичен стрес, подчертавайки, че „днес устойчивостта означава диверсификация“, тъй като Сърбия разширява производството на сорго, рапица и подобрява логистиката по водните канали, за да компенсира рисковете от суша.
Заключителната дискусия на Зърнена академия 2025 предложи откровен поглед към нарастващия натиск върху българското земеделие – проблеми, които отекват и в целия регион. Илия Проданов говори за високите производствени разходи, ограниченото финансиране и слабия кредитен рейтинг като основни рискове за фермерите. Той отбеляза, че „37% от стопанствата в България са изчезнали само за пет години“ и предупреди, че фалитите са неизбежни, ако не се коригират нивата на рентите. Въпреки това Проданов изрази умерен оптимизъм, припомняйки, че от първото издание на „Големия разговор“ през 2023 г. – когато фермерите се чувстваха изолирани и неразбрани – цялата верига на доставки вече започна да се обединява и да търси решения заедно.
Стоян Стоянов подкрепи тази позиция, отбелязвайки, че мултинационалните компании са „напълно наясно с проблемите на фермерите – ако ги няма фермерите, няма да ги има и останалите участници в сектора“, докато работят за възстановяване на износните канали към Китай и Египет при маржове, свити под 1%.
Марин Чанков обърна внимание на спада в производството на царевица и търсенето на алтернативни култури за преработка на нишесте, докато Андрей Мачуганов сподели как неговата компания се е диверсифицирала чрез производство и преработка на люцерна и подчерта необходимостта от повече обучение на фермерите за управление на риска. Проф. Надя Костова изтъкна нарастващия данъчен натиск върху собствениците на земя, а Ерхан Фикрет предупреди, че преработвателите вече усещат ефекта от по-ниското производство на маслодайни култури, което ги тласка да търсят нови вносни канали. В края на дискусията Чавдар Дочев очерта поглед към бъдещето, представяйки нови сортове пшеница, царевица и слънчоглед, устойчиви на жега и суша, както и AI инструменти за планиране и адаптиране на стопанствата.
Въпреки трудностите, панелът завърши с внимателен оптимизъм, основан на иновативност, сътрудничество и по-умно управление на риска.
Паралелно с основната конференция, Зърнена Академия 2025 предложи и образователна програма на 29 октомври, организирана от Euronext и ADM Investor Services (ADMIS). Участниците имаха възможност да се включат в специализиран семинар, посветени на стратегии за хеджиране, фючърсни пазари и модерни подходи за управление на ценовия риск, придобивайки практически инструменти за по-уверено навигиране в условията на пазарна волатилност. Сесиите предизвикаха голям интерес сред търговци, производители и финансови експерти, които търсят по-добро разбиране за механизмите на ограничаване на риска на стоковите пазари.
Деветото издание на форума потвърди ролята си на пространство, където знанията се превръщат в действия – място, което обединява професионалисти от целия зърнен сектор за обмен на опит, насърчаване на иновациите и укрепване на партньорствата. През всички панели се открои една водеща тема – бъдещето на земеделието зависи от хората, които работят заедно, споделят знания, приемат промяната и градят доверие отвъд границите.
В динамична среда, белязана от пазарни сътресения и климатична несигурност, Зърнена Академия 2025 показа, че напредъкът не се измерва само с по-високи добиви или по-бърза търговия, а със сътрудничество, прозрачност и стремеж към адаптивност. Форумът отново доказа, че най-големият капитал на региона са хората – общност от ангажирани професионалисти, решени да изградят устойчиво бъдеще за зърнената индустрия.
„Нека празнуваме това, което създадохме заедно – и да гледаме напред към това, което предстои. Да продължим да отглеждаме идеи, да култивираме доверие и да градим бъдещето на тази индустрия – заедно.“ – Петър Димитров, основател на Зърнена Академия.
С искрена благодарност към всички спонсори, изложители, партньори, лектори и участници, изразяваме признателност към всеки, който допринесе за успеха на това издание и за общата мисия – да оформим следващата глава в развитието на зърнената индустрия.
