Надеждността: новото конкурентно предимство в Черно Море

България: силна реколта в едно все по-трудно предвидимо Черно море

Стоян Вълев постави силния зърнен баланс на България през 2026 г. на фона на значително по-несигурна геополитическа среда. При производство на пшеница, оценено на около 7,8 млн. тона, и приблизително 4 млн. тона, които към момента на конференцията все още потенциално могат да бъдат изнесени, България разполага със значителни количества за международния пазар. Около половината от пшеницата обаче е с фуражно качество, а пазарът се сблъсква с рязко по-високи транспортни разходи, недостиг на вагони, затруднена навигация по Дунав и нарастващи рискове, свързани с контрагенти и геополитика.

Нарушенията на търговските потоци в други части на Черно море засилват стратегическата позиция на България и способността ѝ да предлага сравнително сигурно и навременно изпълнение на доставките. Вълев обаче подчерта, че това предимство остава пряко свързано със сигурността на морския транспорт.

В базовия си сценарий той дава 50% вероятност настоящата обстановка да се запази, с активно търсене и функционираща логистика до реколта 2027 г. Още по-съществено е, че оценява на 40% вероятността от атаки срещу кораби в български води или срещу плавателни съдове, превозващи български товари. Подобен сценарий може рязко да повиши навлата и застрахователните разходи, да затрудни намирането на кораби и да ограничи обемите на износа.

Трудните условия по Дунав вече са забавили превоза на повече от 500 000 тона. Въпреки това заключението на Вълев е прагматично: търговията със земеделски стоки е преминавала през далеч по-сериозни геополитически сътресения и преди, а компаниите отново трябва да се научат да работят в среда, в която политическият риск и рискът за сигурността са част от ежедневния бизнес.

Турция: от голям вносител към нов баланс на пазара на пшеница

Бегюм Дак Север се фокусира върху структурната промяна на турския пазар на пшеница. Турция навлиза в сезон 2026/27 с производство на пшеница, оценено на 24,5 млн. тона, значително над 17,9 млн. тона година по-рано, докато вносът се очаква да спадне от 5,9 млн. до около 2 млн. тона. Крайните запаси могат да нараснат от 2,8 млн. до 4 млн. тона.

Зад тази промяна стои не само по-голямата реколта, но и значително по-силната роля на Турския зърнен борд. Изкупуването от TMO достига 7,3 млн. тона през 2026 г., след 6,9 млн. тона през 2025 г. и 3 млн. тона през 2024 г. Вътрешното изкупуване, ценовата политика и ограниченията върху вноса следователно играят все по-важна роля за това кога и при какви условия Турция се връща към международния пазар на пшеница.

Турция остава най-големият износител на пшенично брашно в света, но позицията ѝ е под все по-силен натиск. Износът на брашно спада от 3,66 млн. тона през 2023 г. до 2,36 млн. тона през 2025 г., а през периода януари-септември 2026 г. доставките са с още 15,3% по-ниски на годишна база. Междувременно Казахстан и Узбекистан увеличават присъствието си, докато турският износ на брашно за Ирак се свива с 66% на годишна база през първите девет месеца на 2026 г., а доставките за Сирия намаляват със 17%.

По-силното вътрешно производство, по-големите запаси, активната роля на TMO и засилващата се конкуренция при износа на брашно показват, че ролята на Турция в регионалната търговия с пшеница навлиза в нов етап, в който търсенето на внос зависи все повече от вътрешното предлагане и държавната политика.

Сърбия: когато един маршрут отпадне, зърното сменя посоката

Марко Слиепчевич представи Сърбия като може би най-ясния пример за това как диверсификацията на логистиката може да защити един зърнен пазар, когато основен транспортен маршрут стане ненадежден.

Страната изнася средно около 3,2 млн. тона зърно годишно по три основни направления: по Дунав към Констанца, с автомобилен транспорт към съседните балкански пазари и с железопътен транспорт към Италия. По дунавския маршрут средно се превозват около 1,04 млн. тона пшеница и царевица, регионалната търговия с камиони достига около 725 000 тона, а износът към Италия е около 608 000 тона.

Тази диверсификация се оказва решаваща през 2026 г. От юли насам ниските водни нива в продължение на седмици ограничават нормалния товарен капацитет на баржите до едва около 30-40%, което рязко повишава разходите за речен транспорт.

И все пак, както показа Марко, износът на сръбска пшеница не се срива. От юли до септември 2026 г. доставките достигат 308 000 тона, само малко под 313 000 тона година по-рано. Променя се обаче структурата на дестинациите: делът на Италия в износа на сръбска пшеница достига 43% при средно 34% през 2021-2025 г., а делът на Босна нараства до 16% спрямо средно 10%.

При царевицата картината е различна. Износът по Дунав и през Констанца е с 97% по-нисък спрямо средното за периода 2021-2025 г., а доставките за Италия са намалели с 94%. Марко обаче свързва това основно със засегнатите от сушата реколти през 2024 и 2025 г., а не със състоянието на реката. В момента Босна формира около 42% от сръбския износ на царевица.

По-широкото му послание е ясно: Сърбия успява да запълва дефицитите в региона, защото не зависи само от един маршрут. Надеждността идва от наличието на няколко работещи алтернативи още преди да настъпи сътресението.

Гърция: най-евтиното зърно невинаги означава най-евтина доставка

Апостолос Антомелидис разгледа пазара едновременно през погледа на търговец и преработвател, който трябва да осигурява суровини през цялата година. Производството на зърно в Гърция е сезонно и променливо, докато индустриалното потребление продължава ежедневно, което превръща вноса в структурна част от балансирането на обемите, качеството и времето на доставка.

Общите нужди от фуражи и суровини през 2025 г. се оценяват на 3,37 млн. тона, от които 1,776 млн. тона се падат на индустрията за комбинирани фуражи. Гърция произвежда около 1,15 млн. тона пшеница, но внася приблизително 1,21 млн. тона, което оставя самозадоволяването при пшеницата на едва 48,8%. Производството на царевица достига 1,3 млн. тона при внос от 795 000 тона и степен на самозадоволяване от 62,1%, докато при ечемика тя е 67,5%.

Това означава, че преработвателите не могат да оценяват даден произход единствено според неговата FOB цена. България предлага близък регионален източник, Румъния е друга важна алтернатива, а Украйна може да осигури конкурентни обеми от Черноморския регион, докато други страни от ЕС и Южна Америка допълнително разширяват възможностите за снабдяване. Постоянството в качеството, логистичният капацитет, надеждността на изпълнението и способността за бърза реакция при неочаквано търсене все повече определят кой произход е реално конкурентоспособен.

Според Антомелидис гледните точки на търговеца и преработвателя в крайна сметка се срещат на едно и също място: диверсифицирани източници, гъвкава логистика и добро управление на запасите. Гъвкавостта вече не е просто средство за подобряване на маржовете, а част от самата сигурност на снабдяването.

Румъния: рекордните обеми не гарантират устойчив пазар

Леонардо Ламбреа продължи регионалната картина с въпроса дали позицията на Румъния като един от най-важните източници на зърно и логистични центрове в Черноморския регион създава достатъчно стойност, за да бъде устойчива в дългосрочен план.

Реколтата в Румъния през 2026 г. е особено силна, като производството на пшеница се оценява на 13,5 млн. тона, на ечемик на 3,5 млн. тона, на рапица на 3,6 млн. тона, а на слънчоглед на около 2,7 млн. тона. Изключение остава царевицата, при която са засети едва около 1,6 млн. хектара спрямо исторически ориентир от 2,6 млн. хектара, а производството се оценява на 7,8-8 млн. тона.

Големите обеми обаче не се превръщат автоматично в стойност. Едва около 55% от румънската пшеница през 2026 г. се оценява като хлебна, спрямо приблизително 85% година по-рано, докато фуражната пшеница се търгува с около 20 €/т под хлебната в Констанца. През 2025/26 г. Румъния изнася 15,25 млн. тона от пет основни култури, което показва мащаба на експортната система на страната, но не непременно рентабилността зад тези обеми.

Логистиката и финансирането добавят допълнителен натиск. Ниските нива на Дунав повишават навлата от украинските дунавски пристанища до Констанца до около 62-65 €/т, докато железопътният транспорт от Ваду Сирет до Констанца се оценява на около 40 €/т. На ниво земеделски производител разходите за финансиране са около 12% при банковите кредити, 15-17% при небанковите кредитори и 17-19% при финансиране от доставчици.

Дискусията стана още по-интересна по време на въпросите от публиката, които засегнаха доверието и финансовата надеждност в румънския агробизнес. Ламбреа признава наличието на по-широки проблеми в сектор, в който забавените плащания могат да прехвърлят натиска по веригата към търговци, доставчици и други контрагенти.

Той посочи и компании, които се стремят да ограничат експозицията си към Румъния, да възстановят възможно най-голяма част от средствата по съществуващи позиции и в крайна сметка да напуснат пазара. В този контекст Ламбреа даде за пример Cargill, където е работил преди, и по-ранното решение на компанията да намали присъствието си в Румъния. Според него поведението на глобална компания за търговия със суровини с повече от век опит трябва да бъде взето сериозно предвид при оценката на пазарния риск.

Дискусията отново върна панела към основната му тема: на зърнените пазари в Черноморския регион и на Балканите конкурентоспособността все повече зависи не само от тоновете и цените, а от надеждното изпълнение, наличието на алтернативни маршрути, сигурността на доставките и способността за управление на риска, когато условията се променят.

Самата надеждност все повече се превръща в част от цената.