0.00
Общо
София, 22 Октомври 2026 | #GrainAcademy2026
bg
Може ли фермерът да получи добра цена, търговецът да запази маржа си, преработвателят да натовари заводите си и в същото време повече от добавената стойност да остане в България? Има ли изобщо формула, при която всички по веригата печелят?
За Радостина Жекова (Добруджански съюз на зърнопроизводителите) добрата реколта през 2026 г. не трябва да създава илюзията, че проблемите на растениевъдството са изчезнали. „Тази добра година не маскира нищо. Най-големият ни враг оставаме самите ние“, коментира тя.
Още по-критична беше тя към начина, по който самите фермери управляват бизнеса си. „Икономически неграмотни сме“, каза Жекова и посочи търговската част като едно от най-слабите звена в управлението на стопанствата. Фермерът днес трябва да бъде едновременно агроном, механизатор, метеоролог, счетоводител, производител и търговец, но именно последната функция често остава на заден план.
Това прави управлението на ценовия риск все по-важно в пазар, в който просто да произведеш добра реколта вече не е достатъчно.
Различна гледна точка към риска представи Николай Манов (Агро Трейдинг България). Според него комбинацията от геополитика, скъпа логистика, различия в качеството и все по-бързо променящ се пазар е направила зърнената търговия значително по-трудна. До степен, в която новите участници трудно могат да си позволят нормалния процес на натрупване на опит.
Марж обаче все още има. Просто се достига до него по различен начин. Моделът да купиш зърно по време на жътва, да го държиш няколко месеца и да разчиташ, че по-късно през сезона цената ще бъде по-висока, вече не работи достатъчно надеждно. Все по-голяма роля имат спотните и back-to-back сделки, при които още в момента на покупката търговецът знае къде ще бъде реализирана стоката, кога ще бъде доставена и кой е крайният клиент. Това намалява открития ценови риск в среда, която все по-малко прощава грешните решения.
Едни от най-силните числа в дискусията дойдоха от Яни Янев (Папас олио | Сдружение на производителите на растителни масла и преработватели на маслодайни култури в България). Над 600 хил. тона рапица, около 2,5 млн. тона слънчоглед и общо около 3,1 млн. тона маслодайни семена заедно със запасите.
По думите му не само количеството е изключително. Качеството също е сред най-добрите, които преработвателите са виждали, с висока масленост и ниски примеси. Той отдаде резултата както на климатичните условия, така и на опита и професионализма на българските производители.
Отговорът на Янев беше в мащаба на индустрията. Преработвателните мощности в България са около 4,5 млн. тона годишно. През тази година, по негови данни, са внесени около 810 хил. тона слънчоглед. Причината е не само общото количество суровина, а нейната достъпност във времето. Фабриките трябва да работят постоянно и да изпълняват предварително договорени програми за продажба на олио, шрот и други продукти.
Петър Димитров постави този спор в по-широк контекст. Фермерите логично гледат на големия внос от Украйна или Аржентина като на потенциален натиск върху вътрешните цени. Но примерът с аржентинския слънчоглед показа и другата страна. Още слуховете за значителен внос са оказали психологическо влияние върху пазара, въпреки че самите доставки са се проточили с месеци. В същото време през май са наблюдавани едни от най-високите цени на слънчогледа, а през май и юни българска продукция е била изнасяна при много добри ценови условия.
Петър Кировски от Министерството на земеделието даде поглед към начина, по който се формират официалните оценки за реколтата и наличностите. Данните не идват само от декларации. Информацията от складове и преработватели се компилира и комбинира със седмични актуализации за сеитбата и данни от жътвата. МЗХ прави и три прогнози за добивите, като последното физическо обследване за оценка на добивите се прави приблизително десет дни преди жътвата.
Но по-големият въпрос беше защо България продължава да изнася огромна част от зърното си като суровина, вместо да го превръща в продукти с по-висока стойност. Драганов формулира желаната посока много конкретно: България да стигне до ситуация, в която преработва около 5 млн. тона пшеница и изнася около 1,6 млн. тона, вместо съотношението да бъде почти обратното.
„В бизнеса трябва всички да са еднакво недоволни. Ако всички са еднакво недоволни, значи всички са спечелили.“
Точно затова разговорът в третия панел на Зърнена академия 2026 излезе далеч отвъд въпроса кой е прав в спора за цената на слънчогледа. По-важният въпрос е как България да произведе не просто повече, а да управлява по-добре произведеното, да преработва повече от него и да оставя по-голяма част от добавената стойност в страната, без едно звено от веригата да плаща цялата цена за това.
